ПОИЗПРЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; поизпръ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изпръхвам1 (в 1, 2 и З знач.) малко, леко. Щом се стопи снегът и пръстта поизпръхне, ще я отъпчем с валяците. П. Бобев, ГЕ, 151. От два-три дни .. вече не вали. Земята поизпръхна и пак събра [селяните] да дозасеят слънчогледа, фия, люцерната и цвеклото. ОФ, 1963, бр. 5790, 1. След двудневния поход в планината лицата ни бяха поизпръхнали от вятъра и слънцето. Δ Детето прошепна нещо със сухите си, поизпръхнали от треската устни.