ПОИЗРУСЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; поизруся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изрусявам1 някого малко, леко. — Ако те поизруся, ще изглеждаш по-добре, защото тъмната коса състарява. поизрусявам се, поизруся се страд. и възвр. Мисля да се поизруся — светлата коса ще ми отива повече.
ПОИЗРУСЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; поизрусèя, -èеш, мин. св. поизруся̀х, прич. мин. св. деят. поизруся̀л, -а, -о, мн. поизрусèли, св., непрех. Изрусявам2 (в 1 знач.) малко, леко. Тръгнах гологлав под огъня на лятното слънце, дано поизрусея и аз, защото Радко Росенов беше рус. Ил. Волен, МДС, 16. От този шампоан косата ми поизрусява.