ПОИЗСВЕТЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поизсветлèя, -èеш, мин. св. поизсветля̀х, прич. мин. св. деят. поизсветля̀л, -а, -о, мн. поизсветлèли, св., непрех. Изсветлявам малко, леко. Косата ми поизсветля от слънцето. ● Обр. Нали всяко чудо трае три дни — мина някое време и омразата ми завехна .. Пък и вкъщи въздухът като че поизсветля около мен. А. Гуляшки, ДМС, 175.