ПОИЗТРЕЗНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поизтрезнèя, -èеш, мин. св. поизтрезня̀х, прич. мин. св. деят. поизтрезня̀л, -а, -о, мн. поизтрезнèли, св., непрех. Изтрезнявам малко, не напълно. Василица поддържаше мъжа си под мишница .., но като видя, че той беше поизтрезнял и стъпките му ставаха по-твърди, го отпусна. Ив. Вазов, Съч. IХ, 82. Едва сега [Борис] щеше да влезе в банята, но преди това искаше да изпие чаша коняк след тежкия сън, през който беше поизтрезнял. Д. Димов, Т, 449. Поизтрезнял от увлечението си към нея, той за пръв път забеляза колко неискрен и фалшив е смехът ѝ.