ПОИЗХАБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поизхабя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изхабявам (в 1, 2, 4 и 5 знач.) нещо малко, донякъде или отчасти. Поизхабих ножицата с този твърд картон. Δ Поизхабих доста плат, докато си ушия тази блуза. поизхабявам се, поизхабя се страд.

ПОИЗХАБЯ̀ВАМ СЕ несв.; поизхабя̀ се св., непрех. Изхабявам се малко, донякъде. — Ножът се е поизхабил — трябва да го наточиш.


Източник: Речник на българския език (онлайн)