ПОКАЗА̀ЛКА ж. 1. Тънка дълга пръчка, с която се показва, посочва нещо написано, нарисувано и др. върху черна дъска, карта, диаграма, табло и под. Учителят се усмихна. Сетне взе показалката .. и тръгна да се разхожда между чиновете. Г. Русафов, ИТБД, 218. — Чичо Страхиле, какво означават тези неща, дето са нарисувани на герба? Харизанов .., сочел символите с гладка дървена показалка и обяснявал. Й. Попов, БНО, 138. Скупчени на подиума на черната дъска, вторачени в интересната карта, .., те гледаха върха на показалката и не забелязаха влизането на географа. Цв. Чалъков, ЗИК, 21. Когато Пирин навърши шест месеца, започна дресировката му. .. — Иди на място! — Васил вдигна показалката си и удари с нея по стола. Ив. Планински, БС, 35. // Тънка къса дървена или пластмасова пръчица, с която първокласниците си показват, посочват думите от текста, който четат. — Иди поиграй, майка, или пък си поспи, чe отзарана много рано та дигнаха. Мирчо захвърля книгата с показалката си и излазя. Т. Шишков, ГМ, 51.

2. Остар. Стрелка. Променяванията на железницата, показалките или ножиците, често стават причина ради злочестина. Зато много е потребно да са разположени те яко добре. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 27. Жълта [стомана] е най-млого яка, синя е по-малко яка, както са види от синята показалка на сахатът. БО, 1846, бр. 2, 8. То [ветропоказалецът] е една показалка, турена в равновесие отгоре на възвишено място, и като ся върти около, показва вятъра отде вее. П. Кисимов, ОА II (превод), 36.

3. Остар. Показател (в 1 знач.); показалец3 (Ал. Дювернуа, СБЯ). Народните песни сѐ показалка на степенот от умственото развитие от народот. Ал. Дювернуа, СБЯ II, 1737.

Магнитна показалка. Остар. Компас (Ал. Дювернуа, СБЯ). Нямаха магнитна показалка (компас), за да ги упъти. Ал. Дювернуа, СБЯ II, 737.


Източник: Речник на българския език (онлайн)