ПОКАЗА̀ЛКА ж. 1. Тънка дълга пръчка, с която се показва, посочва нещо написано, нарисувано и др. върху черна дъска, карта, диаграма, табло и под. Учителят се усмихна. Сетне взе показалката .. и тръгна да се разхожда между чиновете. Г. Русафов, ИТБД, 218. — Чичо Страхиле, какво означават тези неща, дето са нарисувани на герба? Харизанов .., сочел символите с гладка дървена показалка и обяснявал. Й. Попов, БНО, 138. Скупчени на подиума на черната дъска, вторачени в интересната карта, .., те гледаха върха на показалката и не забелязаха влизането на географа. Цв. Чалъков, ЗИК, 21. Когато Пирин навърши шест месеца, започна дресировката му. .. — Иди на място! — Васил вдигна показалката си и удари с нея по стола. Ив. Планински, БС, 35. // Тънка къса дървена или пластмасова пръчица, с която първокласниците си показват, посочват думите от текста, който четат. — Иди поиграй, майка, или пък си поспи, чe отзарана много рано та дигнаха. Мирчо захвърля книгата с показалката си и излазя. Т. Шишков, ГМ, 51.
2. Остар. Стрелка. Променяванията на железницата, показалките или ножиците, често стават причина ради злочестина. Зато много е потребно да са разположени те яко добре. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 27. Жълта [стомана] е най-млого яка, синя е по-малко яка, както са види от синята показалка на сахатът. БО, 1846, бр. 2, 8. То [ветропоказалецът] е една показалка, турена в равновесие отгоре на възвишено място, и като ся върти около, показва вятъра отде вее. П. Кисимов, ОА II (превод), 36.
3. Остар. Показател (в 1 знач.); показалец3 (Ал. Дювернуа, СБЯ). Народните песни сѐ показалка на степенот от умственото развитие от народот. Ал. Дювернуа, СБЯ II, 1737.
◇ Магнитна показалка. Остар. Компас (Ал. Дювернуа, СБЯ). Нямаха магнитна показалка (компас), за да ги упъти. Ал. Дювернуа, СБЯ II, 737.