ПОКА̀ЗАТЕЛНО нареч. 1. С гл. с ъ м в 3 л. ед. и обикн. следв. изр. със съюз ч е. За означаване, че от нещо може да се съди, заключава за друго нещо. Показателно е, че най-четените напоследък книги са онези, които ни отвеждат в света на шпионажа, където човекът е на втори план, докато техниката с нейните средства и измишльотини е далеч по-важна. Съвр., 2000, кн. 1, 503. Показателно е, че и старите, и по-новите сензационни теории са построени не върху преки доказателства, а върху предположения и косвени улики. СТ, 2003, бр. 51, 39. Показателно е, че в големите градове събитията врат и кипят, в малките — нещата си текат както преди. Диал., 1990, бр. 7, 7.
2. Рядко. Като дава възможност да се съди, да се прави заключение за нещо.