ПОКА̀ШЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от покашлям и от покашлям се. Отвътре [от спалнята] идеше дрезгавото покашляне на бащата и дълбоките въздишки на майката. Д. Вълев, 3, 28. Мълчаливо седяха покрай стените няколко граждани, .. Бай Таки поздрави всичките и пак се възстанови тишина, нарушавана само от скромни покашляния. Ал. Константинов, Съч., 301. Антиков е уморен, но по покашлянето му долавям, че се вълнува и ядосва за нещо. Др. Асенов, СВ, 134. „Строгият“ бай Никола, който иска с едно негово покашляне от улицата „цялата къща да бъде на крак“, не направя от малкия Гоце някой треперко. П. Яворов, Съч. II, 170-171. При по-малките деца клиничната картина показва известни особености. Като предвестници на пристъпа [астматичния] се явявят .., безапетитие, кихане, покашляне. К. Рашков и др., ДБ, 235.