ПОКЛЮ̀МВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от поклюмвам1.
ПОКЛЮ̀МВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от поклюмвам2. — Няколко неми, приятелски леки поклюмвания разменям с някои господари и се разминуваме благополучно. Ив. Вазов, Съч. IX, 108.
