ПОКО̀ПВАМ1, -аш, несв.; поко̀пам, -аш, св., прех. Диал. Покопавам. Христов често се шегуваше с работниците, които покопваха по малко, но повече се заседяваха на сянка. ВН, 1961, бр. 3019, 2. покопвам се, покопам се страд. покопва се, покопа се безл.
ПОКО̀ПВАМ2, -аш, несв.; поко̀пна2, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. поко̀пнат, св., прех. 1. Копвам малко, леко (Н. Геров, РБЯ).
2. Само несв. Копвам малко, леко от време на време, понякога. покопвам се, покопна се страд. покопва се, покопне се безл.