ПОКРЀВАМ, -аш, несв.; покрèна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Повдигам, вдигам. А Гино му на Марко тиом отговара: / „Я отивам у Маркови двори, / да му двори от темел покрена, / чесно госте да му поразгона, / че е канил Марко девет краля, / девет краля и девет кралици, / а мен Марко на госте не вика.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 3. Църно, мъничко царя покрева. Гат. [Бълха]. Н. Геров, РБЯ IV, 140. покревам се, покрена се страд.
ПОКРЀВАМ СЕ несв.; покрèна се св., непрех. Диал. Повдигам се, ставам (Н. Геров, РБЯ).