ПОКРОВЍТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с покровител или покровителство. Покровителско съдействие. Покровителска роля. // Покровителствен (в 1 знач.). — Ама той не е за това момиче, — обади се един покровителски глас. Ив. Вазов, Съч. XXII, 141.

ПОКРОВЍТЕЛСКИ. Нареч. от прил. покровителски; покровителствено. На раздяла милосърдната подчерта покровителски: — Кажете на леля Марийка,.., че аз съм ви пратила. Б. Болгар, Б, 68. И калугерицата погледна знаменателно и покровителски учителчето. Ив. Вазов, Съч. XXII, 65.


Източник: Речник на българския език (онлайн)