ПОКРУ̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от покрусам като прил. Остар. Покрусен. Твърде разпалено им говорил, че науката е едничкото средство, което ще може да избави народа ни от сегашното унижено и покрусано положение. Г. Бенев, Ч, 1875, кн. 6, 257. Мене са раздира сърцето, като гледам тия злочести българчета тъй покрусани, ни мили, ни драги. НБ, 1876, бр. 48, 188-189.