ПОКРЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; покря̀скам, -аш, св., непрех. Кряскам малко, известно време. Някои покряскаха, поцупиха се, па току всички хванаха хайванчетата си за юларите и ги закараха на нивите да си ги понахранят с жито. Г. Караславов, Избр. съч. II, 186.


Източник: Речник на българския език (онлайн)