ПОКУШЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Нападател, който извършва покушение. — Кой смятате, че е посегнал на вас?... — Докато лежите, имате време да помислите. Може би ще ни улесните да открием покушителя. Й. Демирев и др., ОС, 75. Атентатът не сполучва. В джоба на покушителя намират прокламация към народа. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 65. Как упорито отказваше Мидхад да търси нощния покушител! Ст. Дичев, ЗС II, 113.