ПОЛЕГА̀ТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. 1. Наклоненост. Лъчите, що бият право (отвесно), греят много повече, отколкото полегатите лъчи.. Полегатостта на лъчите ся познава по сянката, що става от осветено тяло на пладне; колкото е по-дълга сянката, толкова лъчите са по-полегати. Д. Манчев, ЗПУ, 14.
2. Наклон, склон. А отсреща по полегатостта на баирчетата една игличина се жлътнала, за хубост тъй е ! Т. Влайков, РП I, 5.