ПОЛЀНИН, мн. полèни, м. Диал. Полянец; полянин, по̀ляк, поленец, поленчанин. — Стига си чакала! Очите ти изтекаха по тоя нехранимайко! Той е поленин и е женен в друго село. К. Петканов, ОБ, 7.
