ПОЛЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; полетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. полетя̀л, -а, -о, мн. полетèли, св., непрех. Политам1, политвам. Босият Митко полетява като стрела към къщи. Й. Йовков, Разк. I, 115. И телеграмите по областите полетяват: „Спирайте записванията!“ Г. Караславов, ПМ, 14. Слънцето трепти захожда, / Млад юнак си кон извожда / из железните врата. / Жално, милно той поглежда / къмто Стара планина / и си тихо проговаря / на своята майчица: / — Мила мамо, аз отивам / там де търчат като рой, / сабята си днес изтривам, / полетявам сам на бой. Д. Чинтулов, Пеене V, 87.