ПОЛИГОНОМЀТРИЯ ж. Геодез. Метод, при който измерваната местност се покрива с мрежа от точки, всяка от която е връх на полигон. При строителството на тунели, язовири, канали и др. започнаха да се полагат самостоятелни триангулачни мрежи и да се използва прецизната полигонометрия и прецизната нивелация. К. Груев, ПГ I, 4.

— От гр. πολὔσ 'много' + γωνια 'ъгъл' + μετρέω 'измервам'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)