ПОЛИНЕЗЍЙЦИ мн., ед. полинезѝец м. 1. Група народности от полинезийски антропологичен вид (маори, хавайци, таитяни и др.), населяващи островите в Океания (в централната и югозападна част на Тихия океан). Едни от най-прочутите мореплаватели през всички времена са били полинезийците, които живеят по хилядите острови, пръснати из Тихия океан. В. Врански, ФП, 13.

2. Ед. Мъж от тези народности.

— От гр. πολύς 'много' + ᾐζί 'остров'. — Друга (остар.) форма: п о л и н è з е ц.


Източник: Речник на българския език (онлайн)