ПОЛИСТИРЀН м. Хим. Пластмаса (полимер на стирена), която се използва като изолационен материал в електротехниката, в производството на лакове и др.; полистирол. При полимеризация на стирен се получава полистирен. Г. Петров, ОХ, 257.
— От гр. πολὔσ 'много' + στὔραξ 'здрав'.