ПОЛИСТИРО̀Л м. Хим. Полистирен. Ценни пластмаси от групата на поливъглеродите са полиетиленът; полистиролът и неговите производни. В. Кабаиванов и др., ТП, 235. Чистият полистирол е прозрачно, твърдо, крехко, над 80-90% еластично вещество с относително тегло 1,05. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 307. Полистиролът е суровина за производството на топлоизолационни материали за строителството и хладилната техника. К, 1970, бр. 7, 7. Лодката и моторът са построени от армиран полистирол, който притежава изключителна издържливост. НТМ, 1961, кн. 1, 16.

— Нем. Polystyrol.


Източник: Речник на българския език (онлайн)