ПОЛИТЀХНИКУМ м. Остар. Книж. 1. Политехника (в 1 знач.). Кънчев заминал не вече в Харков, а в Мюнхен, дето следвал химическа технология в Политехникума. Б, 1902, бр. 453, 2.
2. Сградата, в която се помещава това учебно заведение.
3. Средно или полувисше техническо училище.
4. Сградата, в която се помещава такова училище.
— Нем. Polytechnikum.