ПОЛЍТЗАТВО̀РНИК, мн. -ци, м. Затворник, осъден по политически причини, заради политическа дейност. Есента девойката бе назначена за учителка,.., а той попадна в затвора. Написа ѝ две писма, но отговор не получи. Разбра, че тя се страхува да пише на политзатворник. М. Марчевски. П, 226.