ПОЛЍТЗАТВО̀РНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до политзатворник, свързан е с политзатворник. От политзатворническите вестници, списвани при невероятно трудни нелегални условия, вее бодър .. дух. ОФ, 1963, бр. 5790, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)