ПОЛЍТКОМИСАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ, свойствен на политкомисар. Не можа [Мичкин] да удържи внезапния поток от псувни, които отправи по адрес на Шишко, не зачитайки нито политкомисарския му авторитет, нито това, че старият тютюноработник командваше вече цялата акция. Д. Димов, Т, 605.


Източник: Речник на българския език (онлайн)