ПОЛИХРО̀МИЯ, мн. няма, ж. 1. Изк. Използване на много цветове за украса на произведения на архитектурата, скулптурата и приложните изкуства. Противоп. монохромия. Полихромия в декорацията на фасада.
2. Печат. Многоцветен печат.
— От гр. πολὔσ 'много' + χρὠμα, —ατοσ 'цвят, багра' през фр. polychromie.