ПОЛИХРО̀МНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Изк. Многоцветност на произведение на архитектурата, скулптурата и приложните изкуства; полихроматичност. Противоп. монохромност, монохроматичност. Богатата и плътно наситена полихромност на текстилната орнаментика в Ловешко по възглавници, престилки и кърпи се е отразила на .. везмата. СбНУ IV, 48.


Източник: Речник на българския език (онлайн)