ПОЛОВЯ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Съд (обикн. по-малък котел), който побира седем-осем литра (половин ведро); половник. Едно ведро има 2 половяка. Един половяк — 6 оки. Хр. Павлович, А, 23. Взе [Тодора] бели половяци, / па ми на вода отиде, / на змейновото кладенче. Нар. пес., СбНУ XLVI, 43.
2. Част от нива, която може да се изоре за един ден (Н. Геров, РБЯ).
3. Половница (в З знач.) Да им [на децата] нижеш капиците, / сè петаци и шестаци / и кръстати половяци. Нар. пес., СбНУ XLV, 367. Излъга се бела Неда, / та си каза имането. / .. / — Жълтиците в жълто просо, / половяци под рояци. Нар. пес., СбНУ XLV, 373.