ПОЛУВЪ̀ЛНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За материя, дреха — който е вълнен наполовина или отчасти, не напълно. Първите опити да се получи нова пълноценна прежда от стари полувълнени парцали е предприел някой си Кобер от гр. Кан в 1852 г. чрез така нареченото карбонизиране. К, 1963, кн. 7, 34. На етикета пише, че тази блуза съдържа само вълна, но май е полувълнена.


Източник: Речник на българския език (онлайн)