ПОЛУДИВА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до полудивак. В играта на възрастните, престранно облечени саиди имаше нещо извънмерно .. любопитно... Те пълнеха стаята с остри полудивашки викове и почти голите им тела се сливаха в някаква плътна, неразличима грамада. Стр. Кринчев, СбЗР, 387.


Източник: Речник на българския език (онлайн)