ПОЛУПРЕГЪ̀РБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е напълно, не е съвсем прегърбен. От кооперативния магазин излезе полупрегърбена бабичка. В. Нешков, Н, 41. Вятърът често се сменяваше — ту южен, ту северен, и Савов се нагушваше ту надясно, ту наляво, но все така с ръце в джебовете и полупрегърбен, като че да се заслони от вятъра. Т. Харманджиев, КВ, 279.