ПОЛУСВЀТЪЛ, -тла, -тло, мн. -тли, прил. Който не е напълно, не е съвсем светъл; полутъмен. Нощта беше полусветла, месецът сякаш нямаше да изгрее, а и няколко само звезди крадешком трептяха по небето. Ст. Загорчинов, ДП, 187. От очите му [на тати] изскочиха няколко полусветли петна и обжариха лицето на Хреля. Ст. Чилингиров, ХНН, 109. Импресионистите го [човека] поставиха посред явленията и представите и той стана полутъмно слънце и полусветла сянка. Р, 1926, бр. 202, 3.