ПОЛУТЪ̀МНО нареч. С гл. с ъ м, с т ав а м и под. в З л. ед. Означава, че някъде е почти, но не съвсем тъмно. В това време започнаха да гасят лампите. В залата стана полутъмно. Ал. Бабек, МЕ, 265. Понеже беше полутъмно от закнижените прозорци, Лачката запали лампата. К. Калчев, ДНГ, 64. От силното движение изгаснаха и двете лампи, та в горницата стана полутъмно. Ст. Загорчинов, ДП, 274.