ПОЛУУМРЯ̀Л, -а, -о, мн. полуумрèли, прил. Полумъртъв; полужив, полуубит.

Илийца е умряла отдавна. Но полуумрялото дете оживя и сега е здрав левент и се нарича майор П. Ив. Вазов, ХI, 17. — Обстрел, / парче снаряд — до теб другарят пада. — / .. / Сега, полуумрял, го мъкнеш с труд / към хирургическия институт. Е. Багряна, ПЗ, 106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)