ПОЛУШУ̀БА ж. Полушубка. Шофьорите в полушуби, със запалени цигари, опитваха с крак гумите под каросериите. Д. Вълев, Ж, 12. Зададе се Щипана Бона, облякла стара мъжка полушуба с жълтеникава кожена яка. Г. Мишев, ЕП, 276.


Източник: Речник на българския език (онлайн)