ПОЛЪХТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. полъхтя̀л, -а, -о, мн. полъхтèли, св., непрех. Поет. Изведнъж започна да лъхтя или лъхтя понякога, от време на време; полъхна. И топола се навежда / щомка вятър полъхти. П. Яворов, Съч. I, 14.
