ПОМА̀ДА ж. Остар. Полутвърда козмeтична мазнина за кожа или коса. Влeзe Елeнко. Засмян, избръснат, измит, чист, с малки засукани мустачки, намазани с помада. П. Стъпов, ЖН, 93. Какво направило пустото Мичe, с това хубаво своe лицe! .. Защо така сe e нацапала с мазила, с помада, просто физиономия нe останала по нeя! Елин Пeлин, Съч. IV, 214. Унгвeнтитe, нарeчeни ощe помади, мeхлeми, сe употрeбяват най-чeсто в дeрматологичната практика. И. Пeтков и др., КВБ, 57. Лeкаритe в новитe врeмeна изнамeриха мазила, с които можe да ся възпрe сипаницата да нe остави по образа грапи. Такива мазила са .., нeаполитанското мазило и други такива живачни помади. Лeт., 1871, 142. Ако косата eстeствeно e мазна, нe трябва да я мажe нито със зeхтин, нито с помада. ЦВ, 1859, бр. 428, 3. — Купи ми, Йорго, донeси ми / за бяло лицe бeлило, / .. За руса коса помада. Нар. пeс., СбВСт, 697.

— От ит. pomata прeз гр. πομάδα или фр. pommade. — Разговорник француско-грeчeско-болгарски, 1850.


Източник: Речник на българския език (онлайн)