ПОМАДЖА̀РВАМ, -аш, несв.; помаджа̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Правя някой да възприеме съзнанието, езика и държанието на маджарин; поунгарчвам. // Придавам на нещо маджарски вид, облик, особености; поунгарчвам. За да помаджари бащиното си име нему не е било никак тежко, че работата е била чисто външна. П. П. Славейков, Събр. Съч. VII, 134. помаджарвам се, помаджаря се страд.

ПОМАДЖА̀РВАМ СЕ несв.; помаджа̀ря се св., непрех. Остар. Възприемам самосъзнанието, езика и държанието на маджарин; поунгарчвам се. Eх, скоро не се е раждала такава буйна глава в Унгарската пуста .. Баща му и майка му по произход бяха славяни, но предците им се помаджарили. Е. Йончева, ЗГ, 68.


Източник: Речник на българския език (онлайн)