ПОМАЙТА̀ПВАМ, -аш, несв.; помайта̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Майтапя, закачам леко, малко някого.
ПОМАЙТА̀ПВАМ СЕ несв.; помайта̀пя сe св., непрех. Разг. Майтапя се леко, малко с някого или нещо, правя си лека шега. — Много на сериозно ги вземате тези работи, другарю директор! — Кои? — Ами за братовчедките. Рекох да се помайтапя и вие веднага ми повярвахте! Кл. Цачев, В, 59. — Искам да се разделим за няколко месеца, .. — веднъж и завинаги съгласен — рекъл ѝ .. твърдо Колев, та чак имал силица да се помайтапи на момента. Ал. Томов, П, 108.