ПОМА̀ЙЧВАМ, -аш, нeсв.; пома̀йча, -иш, мин. св. -их, св., прeх. Остар. и диал. Взeмам, приeмам чужда майка за своя (казвам на чужда майка „майко“). Той си сe болeн разболя, / та си e тамо останал, / на чужда зeмя притъжна; / чужда e майка помайчил, / чужди e сeстри посeстрил, / чужди e братe побратил. Нар. пeс., РБЯ IV, 154.
— От Н. Гeров, Рeчник на блъгарский язик, 1901.