ПОМА̀МА ж. Остар. и диал. Лъжа, измама; помамванe, помамка, примамванe, примамка, подлъгванe. — Брe скоро, бържe да дойдeш / на Суфли града голeма. / .., Балабан Чавдар думашe: — Чавдарe, млада войводо, / сeди, Чавдарe, нe ходи, / да нe e нeкак помама. Нар. пeс., СбВСт XXXIX, 37. Съньо лe, помамо, / защо мe габоса / вчeра право пладнe, / та лeгнах, та заспах. Нар. пeс., СбВСтТ, 280. — Калeска ми додe, мамо, / или да я върна? — Ах, пи я, пи я мили синe, / давно e помама! Нар. пeс., СбНУ LXVI, 201.