ПОМЀРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Набелязан. Никога острата стрела на Славейкова не е падала преди да удари померената цел. П. К. Яворов, Съч. III, 231.

2. Луд, полудял (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)