ПОМОРАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поморавèя, -èеш, мин. св. поморавя̀х, прич. мин. св. деят. поморавя̀л, -а, -о, мн. поморавèли, св., непрех. Ставам морав или с морав оттенък. Когато братята руси пак дойдат тук, той ще се черви и няма да се покаже, защото ще бъде за смях и на децата .. Мисиря, .. трепереше. Лицето му поморавя от прилив на кръв. Г. Караславов, Избр. съч. V, 169. Ченгето въртеше между пръстите си чашата с остатъка алкохол на дъното. Устните му бяха поморавели от доматения сок. Зл. Златанов, ХС [еа].