ПОМО̀ЩНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който помага на някого при извършване на някаква работа. Майстор Станчо слезе от скелето, остави своя пръв помощник да наглежда работата и се отправи към църквата „Света Параскева“. В. Геновска, СГ, 122. — Бае Божине, твоето момче е свободно, я ми го прати в амбулаторията .. Моят фелдшер е болен и няма кой да ми помага — .. — Добре бе, докторе, .. щом имаш нужда от помощник. Г. Белев, ПЕМ, 78. Човекът беше около шестдесетгодишен, .. Беше вече към средата на август и селяните .. не носеха мляко в мандрата, но имаше още доста работа за довършване. Двамата му помощници бяха заминали за Василашкия сбор и целият следобяд той работи без тях. П. Вежинов, ВП, 5-6. Единственият и главен помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена. Елин Пелин, Съч. III, 12. Въпросът за един действителен помощник и евентуален заместник занимава най-сериозно Апостола. Ив. Унджиев, ВЛ, 278.
2. Разш. Нещо, което помага, служи, съдейства на някого в дадена ситуация или при извършване на някаква работа. Години поред Дивото си служеше само със своята евзалия .. по-после си взе и едно куче за помощ- ник. Д. Калфов, Избр. разк., 286. Чета до късно. Единственият ми верен помощник тук са книгите. Л. Александрова, ИЕЩ, 112. Притежавал два верни помощника. Единият от тях е търпението, а другият — ръцете и покорната глава, в която се раждат, растат и узряват всякакви идеи. Мат., 1966, кн. 6, 1. Грандиозна задача стои пред строителите. Техни надеждни помощници ще бъдат .. дървопреработвателните комбайни. К, 1963, кн. 1, 7.