ПОНАВЍКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от понавиквам1; посвикване, попривикване.
ПОНАВЍКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от понавиквам2 и от понавиквам се; поскарване, понахокване.
