ПОНАДРА̀СКВАМ, -аш, несв.; понадра̀скам, -аш и (разг.) понадра̀щя, -иш и (диал.) -еш, мин. св. -их, св., прех. 1. Надрасквам (в 1 знач.) малко или леко, слабо; поиздрасквам.

2. Разг. Надрасквам (във 2 и З знач.), написвам в известно, обикн. малко или почти достатъчно количество; понаписвам. — И Радичков дойде при мен една вечер. Донесе разказче, .. Аз понадрасках някои забележки, той ги прие, отиде си. Ив. Сарандев, ЕС, 117. Напусто мисля, търкам чело си / нещо да спомня, да понадраща. Ив. Вазов, БМ II, 75. понадрасквам се, понадраскам се, понадращя се I. Страд. от понадрасквам. II. Възвр. и взаим. от понадрасквам в 1 знач.


Източник: Речник на българския език (онлайн)