ПОНАПА̀СВАМ, -аш, несв.; понапаса̀, -èш, мин. св. понапа̀сох, прич. мин. св. деят. понапа̀съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Напасвам1 малко или кратко време. Пристигнал си беше и дядо Еленко, който бе изостанал назад, да понапасе биволиците. Ил. Волен, НС, 31. Заминуло лудо-младо / с коня Дорию, / на сенкю си е поседело, / .., коня траву понапасло. Нар. пес., СбНУ XLIX, 89. понапасвам се, понапаса се страд.
ПОНАПА̀СВАМ СЕ несв.; понапаса̀ се св., непрех. Напасвам се малко, до известна сте- пен. Като се понапасеше, сърната започваше да играе с малкото. В. Андреев, ПР, 148. Аз не ща си тръгна скоро ..: конят ми цяла нощ е вървял, нека ся понапасе. Ц. Гинчев, ДТ, 15.