ПОНАПЛА̀ШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от понаплаша като прил. Наплашен малко. Да влязат в редовен бой с тях [с враговете] — вълкодавчани не можеха .. Затова някои понаплашени старчоци предложиха всички да се пръснат из околните планини. О. Василев, ЗЗ, 63-64.