ПОНАПЛЍТАМ, -аш, несв.; понаплета̀, -èш, мин. св. понаплèтох, прич. мин. св. деят. понаплèл, св., прех. и непрех. Наплитам (в 1-3 знач.) известно количество или в известна степен, донякъде. Бабата беше понаплела дрешки за бебето още преди то да се роди. Δ Тази прежда е друга, тя понаплита. понаплитам се, понаплета се страд.